Закриват специализираните съд и прокуратура
Днес, 14 април 2022 година, в Парламента, на второ четене, се гласоподава закриването на профилираните съд и прокуратура.
След като бе обсъдено и гласувано в парламентарни комисии, решението стана факт с помощта на усърдната работа на правителството и направения в последните месеци Законопроект за смяна в съдебната власт. Закриват се Специализираният углавен съд, Апелативният профилиран углавен съд и съответните им прокуратури.
Предлаганите промени са основни за българското правораздаване и съставляват първа стъпка в осъществяване на поетите задължения от държавното управление за правосъдна промяна.
Ако обърнем взор обратно, ще установим, че аргументите, поради които са основани Специализираните съд и прокуратура са в безспорен прорез с постигнатите резултати и актуалната действителност. Възникнало през 2011 година профилираното наказателно правосъдиеима за съществена цел ефикасната битка с проведената престъпност. В следствие компетентността на спецправосъдието се уголемява до разглеждане на каузи, свързани с корупция по високите етажи на властта. В несъгласие на поставените цели, профилираните съд и прокуратура освен не демонстрират приемливи резултати, само че и се трансформират по едно и също време в „ чадър за недосегаемите ” и „ бухалка за неуместните ”. Примерите за тяхната неефективна работа, както и рисковете, които съставлява за обществото, се виждат ясно от отчети на национално и интернационално равнище. Същите са изложени и вмотивите на законопроекта, импортиран в Народното събрание от Министерски съвет.
Защо е належащо закриване на профилираното наказателно произвеждане?Защото действително не се бори с проведената престъпност.
Един от главните претекстове, изложени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, гласи, че профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализират задачите, заложени при основаването им. Анализ на активността им сочи, че делата всъщност, а точно наказателните каузи от общ темперамент, са едвам 3 % от всички каузи, постъпили в съда. Още през 2016 година Върховният касационен съд разгласява разбор, в който декларира, че тяхната предметна подготвеност е „ непрецизна и случайна “. Посочва се, че липсва визия за типа специализация и действително съдът не действа като профилирана конструкция за битка с проведената престъпност. Поради неизяснеността на предметната подготвеност съдът преглежда каузи от частноправен темперамент в досъдебната фаза, от които дребна част водят до цялостни наказателни производства. Според отчета едвам 10 % от делата в съда са против проведени незаконни групи, когато в действителност повода за основаване на профилирано правораздаване е точно разглеждането на такива каузи.
Защото липсват санкции, съответстващи на осъществените закононарушения.
Когато приказваме за проведена престъпност и корупция по високите етажи на властта, обществото чака задълбочено следствие и съществени последствия и санкции. По отношение на наложените санкции обаче, статистиката демонстрира, че през миналите години доминира наказването “лишаване от независимост ” до 3 години. Прокуратурата отбелязва, че в доста случаи законовите разпореждания са прекомерно снизходителни, тъй че причинители на съществени действия получават релативно леки присъди. Голям брой каузи завършват със съглашения, което също води до по-леки присъди.
Защото България остава на последно място в Европейски Съюз при битката с корупцията.
Критичните оценки на Европейските институции установяват, че в България липсват поредни резултати, свързани с присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. Европа ни слага на последно място измежду страните-членки, що се отнася до противопоставяне на корупцията и акцентира, че към момента следва да бъдат реализирани солидни резултати в тази тенденция.
В умозаключение следва да се означи, че закриването на специализараното наказателно произвеждане е неотложно и за гарантиране правилото на самостоятелност на правосъдната власт, а което е най-важно – за реализиране на едно по-справедливо и дейно правосъдие. „ Продължаваме промяната ” даде обещание да се бори с корупцията, с порочните практики и проблемите в правосъдната система. Днешното решение на Народното събрание е доказателство за свършената работа и отговорността към поетия ангажимент. Съдебната промяна е допустима, когато макар рецесиите, рецензиите, процедурните хватки и препядствия от страна на опозицията, държавното управление работи за жителите, тъй като има за цел да трансформира България в една в действителност правова страна.
След като бе обсъдено и гласувано в парламентарни комисии, решението стана факт с помощта на усърдната работа на правителството и направения в последните месеци Законопроект за смяна в съдебната власт. Закриват се Специализираният углавен съд, Апелативният профилиран углавен съд и съответните им прокуратури.
Предлаганите промени са основни за българското правораздаване и съставляват първа стъпка в осъществяване на поетите задължения от държавното управление за правосъдна промяна.
Ако обърнем взор обратно, ще установим, че аргументите, поради които са основани Специализираните съд и прокуратура са в безспорен прорез с постигнатите резултати и актуалната действителност. Възникнало през 2011 година профилираното наказателно правосъдиеима за съществена цел ефикасната битка с проведената престъпност. В следствие компетентността на спецправосъдието се уголемява до разглеждане на каузи, свързани с корупция по високите етажи на властта. В несъгласие на поставените цели, профилираните съд и прокуратура освен не демонстрират приемливи резултати, само че и се трансформират по едно и също време в „ чадър за недосегаемите ” и „ бухалка за неуместните ”. Примерите за тяхната неефективна работа, както и рисковете, които съставлява за обществото, се виждат ясно от отчети на национално и интернационално равнище. Същите са изложени и вмотивите на законопроекта, импортиран в Народното събрание от Министерски съвет.
Защо е належащо закриване на профилираното наказателно произвеждане?Защото действително не се бори с проведената престъпност.
Един от главните претекстове, изложени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, гласи, че профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализират задачите, заложени при основаването им. Анализ на активността им сочи, че делата всъщност, а точно наказателните каузи от общ темперамент, са едвам 3 % от всички каузи, постъпили в съда. Още през 2016 година Върховният касационен съд разгласява разбор, в който декларира, че тяхната предметна подготвеност е „ непрецизна и случайна “. Посочва се, че липсва визия за типа специализация и действително съдът не действа като профилирана конструкция за битка с проведената престъпност. Поради неизяснеността на предметната подготвеност съдът преглежда каузи от частноправен темперамент в досъдебната фаза, от които дребна част водят до цялостни наказателни производства. Според отчета едвам 10 % от делата в съда са против проведени незаконни групи, когато в действителност повода за основаване на профилирано правораздаване е точно разглеждането на такива каузи.
Защото липсват санкции, съответстващи на осъществените закононарушения.
Когато приказваме за проведена престъпност и корупция по високите етажи на властта, обществото чака задълбочено следствие и съществени последствия и санкции. По отношение на наложените санкции обаче, статистиката демонстрира, че през миналите години доминира наказването “лишаване от независимост ” до 3 години. Прокуратурата отбелязва, че в доста случаи законовите разпореждания са прекомерно снизходителни, тъй че причинители на съществени действия получават релативно леки присъди. Голям брой каузи завършват със съглашения, което също води до по-леки присъди.
Защото България остава на последно място в Европейски Съюз при битката с корупцията.
Критичните оценки на Европейските институции установяват, че в България липсват поредни резултати, свързани с присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. Европа ни слага на последно място измежду страните-членки, що се отнася до противопоставяне на корупцията и акцентира, че към момента следва да бъдат реализирани солидни резултати в тази тенденция.
В умозаключение следва да се означи, че закриването на специализараното наказателно произвеждане е неотложно и за гарантиране правилото на самостоятелност на правосъдната власт, а което е най-важно – за реализиране на едно по-справедливо и дейно правосъдие. „ Продължаваме промяната ” даде обещание да се бори с корупцията, с порочните практики и проблемите в правосъдната система. Днешното решение на Народното събрание е доказателство за свършената работа и отговорността към поетия ангажимент. Съдебната промяна е допустима, когато макар рецесиите, рецензиите, процедурните хватки и препядствия от страна на опозицията, държавното управление работи за жителите, тъй като има за цел да трансформира България в една в действителност правова страна.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ